Дъх на пробуждане

Беше време – глътка въздух си поех,

най-накрая тежко бреме снех

от плещите крехки, още детски

скрих се, спотаих се, от живота светски.

Еуфорията около приятелството неразделно

слънцето, луната, сякаш паралелно,

паднаха, разбиха се безследно –

свърши ни приятелството медно!

Спомени и образи вече се размиха,

грим потича със сълзата тиха.

Лъкатуша из безкрайното небе

бедна, гневна, просто съм дете!

Та нали принцесите ги винаги обичат,

а гарванчетата на нищо не приличат,

аз не съм катранената черна

просто млада съм, неверна!

Краят мина неусетно,

на фона на дългото приятелство цветно.

Как изтървахме моментна въздишка?

Всичко разкъса тънката нишка.

Чудатост привидна, на мене присъща,

приятелството кара гръб да обръща.

Но уви борбата продължава,

прошка не всеки заслужава,

напред и нагоре с усмивка студена,

летя като гарван, но с роба позлатена.